В помощ на всички, които обичат българския език и желаят да пишат правилно

Употреба на главни букви

Главни букви се пишат в следните случаи:

В началото на изречението и при започване на пряка реч след двуеточие (или след тире).
В началото на собствени имена:
- лично име, презимена, фамилия и прякори;
- географски обекти като държави, селища, местности, морета, езера, реки, планини, улици;
- Изток, Запад, Север, Юг, когато са употребени в смисъл на земи, страни, народи;
- на небесни тела като астрономически понятия;
- като названия на учреждения, дружества, институти, книги, фирми.
В местоимения, употребени в учтива форма, единствено число: Вие, Ви, Вас, Ваш.
В прилагателни, образувани от собствени имена, в следните случаи:
- в притежателни прилагателни, образувани от имена на лица или животни: Нютонов закон, Шекспирова драма, Ботеви тържества, Шаровия кокал;
- относителни прилагателни завършващи на „-ски“ или „-шки“, образузвани от географски имена, когато са употребени в смисъл на собствени имена: Софийска област, Дунавска равнина, Охридско езеро, Тракийска низина, но тракийско вино, френска поезия, китайска коприна.

Забележка:

Когато наименованието е сложно, с главна буква в горните случаи (т. 2 и т. 4) се пише само първата дума: Стара планина, Българска академия на науките, Велико народно събрание.
Ако втората част е собствено име, и двете думи се пишат с главни букви: Стара Загора, Горна Оряховица, Луда Яна, Долни Дъбник.
Ако съставното име съдържа прилагателно северен, източен и пр., и двете части се пишат с главна буква: Северна Европа.
С главна буква могат да се пишат важни за нас исторически събития или пък събития със световно историческо значение: Възраждането, Априлското въстание, Реформацията.

Забележка:

Имената на месеците, дните на седмицата, народностите, езиците, вероизповеданията се пишат с малка буква: славянин, български език, християнин.
Титли, звания, служби и чинове в писмени молби, доклади, рапорти и т. н. се пишат с главна буква при обръщение и отправяне (адресиране): господин Министър на отбраната, господин Директор.

Пренасяне на срички

Едносрични думи не се пренасят. При пренасяне на част от думи на нов ред се отделят само цели срички. В някои случаи – при събиране на повече съгласни заедно, границата на сричката не е винаги на практика достатъчно ясна – затова при тях се допуска известна свобода.

Пренасянето става по следните практически правила:

Една съгласна между две гласни се пренася винаги с втората гласна: зи-ма, дне-вен, ра-йон.
От група съгласни между две гласни се пренася поне една съгласна с втората гласна: рав-нина и ра-внина, друже-ство и дружест-во.
Съгласната „й“, ако стои пред друга съгласна, остава винаги на първия ред: край-на, софий-ски.
Двойни съгласни се разделят винаги: есен-но, времен-но.
Сама гласна в края на думата не се пренася на нов ред: уме-ние, а не умени-е.
Представките не се разделят, а остават цели на първия ред: над-мощие
(а не на-дмощие), по-хвала (а не пох-вала).

Правила за писане на препинателни знаци

След препинателните знаци точка, запетая, удивителна, въпросителна, двоеточие, точка и запетая, се оставя само един интервал, а преди тях – не! Пишат се плътно до предната дума.
Пред начални и след крайни кавички и скоби се оставя един интервал.
Тирето се обгражда с интервали, когато е употребено вместо пропусната дума, двойно изразяване на подлог, когато огражда вмъкнати изрази, или отделя независими едно от друго изречения, а също и при пряка реч.
Тирето се пише без интервал при писане на сложни (съставни) думи (например физико-математически) и при степенуване (например: по-голям, най-голям).
Преди тире за пренасяне не се оставя интервал.
Многоточие се пише с три последователни точки, като след последната се оставя интервал.

Препинателни знаци

1. Точка

Точка се пише в края на изявителни или спокойно изказани повелителни изречения. Например : Кажи си името. Не бързай толкова.
След заглавия и имена на автори, когато стоят на отделен ред, не се пише точка.
За дати е възприето следното означение: 8. II. 1994 г. – с точка след деня и месеца за отделяне на цифрите, но 8 февруари 1994 г. – без точка. След цифри, които означават година, страница, параграф и подобни, не се пише точка: 1994 г., 226 стр., § 15 и др.
Точка се поставя като условен граничен знак след съкращения, при които е изпуснат края на думата: напр. = например, ед. ч. = единствено число и мн. др. – много други.

2. Въпросителна

Въпросителна се пише в края на въпросителни изречения. Например: Какво е това? Сън? Истина? Кошмар? – Какво им струва, ако дадат един франк на един българин за книгата му?
След подчинено въпросително изречение (косвен въпрос) не се пише въпросителна, ако главното изречение не е въпросително. Например: Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от брата си.
В заглавия обикновено не се пише въпросителна („За какво се борим“). Когато обаче заглавието представлява въпрос, обърнат за по-силно въздействие към читателите, въпросителна се пише („За какво се борим?“).

3. Удивителна

Удивителна се пише в края на възклицателни или енергично изказани повелителни изречения. Например: Колко е хубаво! Кажи си името! Не бързай толкова!
Също и след обръщения и междуметия, които изразяват силни чувства: Браво! – Братя мили!

4. Запетая

Запетая се пише:
- В рамките на простото изречение запетая за отделяне на еднородни части помежду им и при изреждане. Например: В комплекта има телефон, зарядно устройство, кабел и ръководство за потребителя. Знамето на България съдържа три цвята – бяло, зелено, червено.
- Пред просто изречение, което започва с относително местоимение или наречие като „който“, „какъвто“, „чийто,“ „когото“, „където“, „колкото“ или други. Например: Стигнахме на мястото, където щяхме да нощуваме.
- При изреждане на еднородни части в повторителни съюзи – „и“, „или – или“, „нито – нито“, „ту – ту“ и пр., се пише запетая пред всяко ново повтаряне на дадения съюз (но не и в самото начало). Например: Той не изпитваше ни страх, ни болка, ни срам. Майка му, ту го галеше, ту го милваше, ту му пееше. Той беше и силен, и смел, и решителен.
- За отделяне на повтарящи се думи помежду им. Например: Бягай, бягай и не се връщай. Говори ми, говори ми, но аз не те чувам!
- При обръщения. Например: Благодаря ви, братя мили, за честта. – Братя мили, благодаря ви за честта. – Благодаря ви за честта, братя мили.
- При вметнати изрази (предимно глаголни) като „разбира се“, „да кажем“, „надявам се“, „мисля“, „изглежда“, „струва ми се“, „тъй да се каже“, „напротив“, „обратно“, „от една страта“. Например: Ти, разбира се, няма да допуснеш това. – Това, мисля, е достатъчно.
- При междуметия. Например: Ех, толкова е красиво! Ураа, спечелихме! Тюх, изпуснах влака!
- При обстоятелствени пояснения освен в случаите, когато са в началото на изреченаието. Например: По дърветата, отрупани с цвят, бръмчат пчели. След няколко дни пак ще те потърся.
- При еднородни части, свързани с обяснителен съюз или, т. е., сиреч се обособяват. Например: След два дена, т. е. в неделя, ще продължим.
- За отделяне на особените части на изречението.
- За отделяне на частиците „да“ и „не“, употребени самостойно в изречението. Например: Да, вярно е. Не, не е вярно.
- Пред съюза „да“ се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи. Например: Премиерът се опитваше да убеди хората, недоволстващи от покачването на цените, да не купуват, но по-скоро да гладуват.
- В рамките на сложното изречение, за отделяне на влизащите в него прости изречения помежду им.
  - Пред просто изречение, което започва със съединителен или подчинителен съюз като „но“, „а“, „обаче“, „ала“, „то“, „пък“, „ако“, „ето защо“, „затова“, „че“, „или“, „понеже“, „защото“, „като че (ли)“, „сякаш“ и други. Например: Шофьорът натисна спирачката, защото видя пешеходците. Те работеха усърдно, но резултатът не беше достатъчно добър.
  - Пред просто изречение, което започва без съюз. Например: Който не работи, не трябва да яде.
- Когато косвен въпрос стои в началото на сложното изречение и се отделя от главното: Дали това беше вярно, той още не знаеше.
Запетая не се пише:
- При еднократно употребен съюз „и“ или „или“ не се пише запетая. Например: Той и тя вървяха с хванати ръце. Те трябваше да изберат дали да вземат бащата или сина.
- Когато подчиненото изречение със съюз „да“ пояснява съществителното име. Например: Мисълта да замине веднага не го напускаше.
- При повтаряне на съюза „да“ в последователни, подчинени едно на друго изречения. Например: Исках да го помоля да ми услужи.
- Пред непреки (косвени) въпроси (подчинени въпросителни изречения). Например: Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от родителите си. – Рамбо се чудеше отде се взе у нея тази сила.
- Между два съюза, поставени един след друг като „но ако“, „а когато“, „но тъй като“, „но щом“, „но който“ и пр. Например: Затова и не стоеше много вкъщи, а когато (а не „…вкъщи, а, когато“) беше там, поръчваше да казват, че го няма.
- Между съюз и следващо деепричастие или причастие, употребено като обособена част на изречението. Например: Той искаше да изглежда сериозен, но спомняйки си (а не „… сериозен, но, спомняйки си“) за случилото се, отново избухна в смях.
- Пред относително местоимение и наречия и пред съюзи, когато пред тях стои уточняващо наречие като „само“, „едва“, „чак“, „даже“, „тъкмо“, „именно“ и др. или отрицание „не“. Например: Това може да разбере само който го е преживял. – Дойдох при тебе именно за да ти помогна. – Попитах не защото не знаех.
- Пред изрази като „който и да е“, „колкото е възможно“, „когато и да било“, „кой знае“ и други подобни. Мапример: Нямаш право да обвиняваш когото и да било.

Забележка:

Не се отделят със запетая от другите части на изречението думи като „обаче“, „наистина“, „може би“, „следователно“, „по такъв начин“, „като че ли“, „сякаш“, „навярно“, „вероятно“, „очевидно“, в случаи като следнитте: Той обаче не изпълни обещанието си. – Ти например какво ще кажеш? Ако такива думи стоят в началото на отделно просто изречение, пред тях се пише запетая: Той искаше да дойде, обаче се разболя.
При сложни съюзи като „само че“, „ето че“, „в случай че“, „макар да“, „при все че“ или други, запетаята се пише пред първата им съставна част. Например: Планът е добър, само че трябва да го изпълним.
При еднородни части, свързани със съюзи „както – така“ и „колкото – толкова“, се пише запетая само пред втория съюз. Например: Както си решил, така да бъде. Колкото по-бързо, толкова по-добре.
Думи и изрази, пред които стоят съюзи „както и“, „и то“ и други подобни (с ясно изпъкващ смисъл на обособени елементи в изречението), се отделят със запетая не само в началото, но и в края, ако след тях продължава същото просто изречение: Градината, както и улицата, беше покрита с дебел слой космичен прах. Същият израз в следващото изречение няма вметнат характер и затова не се пише запетая след него: Градината, както и улицата бяха покрити с дебел слой космичен прах.
Пред съюзите „и“, „или“ се пише запетая, когато тя трябва да затвори някой вметнат или обособен израз.
Наречия тъй пред съюза „че“, както и др. могат да принадлежат към главното изречение; в такива случаи запетаята се пише след тях. Например: Запомних го тъй, че никога няма да го забравя.
Ако пред съюза, относителното местоимение или наречие стои друга дума или словосъчетание от същото просто изречение, запетаята се пише в началото на изречението. Например: Стигнахме до една планина, в подножието на която течеше буйна река.
Когато подчиненото изречение е вмъкнато между частите на главното, то се огражда от двете страни със запетая. Например: Мисълта, че ще замине, го радваше.
Когато някой вметнат израз, ограден с тирета или скоби, разделя такива части на изречението, между които следва да се пише запетая, тя се поставя пред второто тире или след скобите.
Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения в следните случаи:
- Пред съюза „и“, употребен еднократно.
  Забележка:
  - Пред съюза „и“ може да се постави запетая в редки случаи, когато това е необходимо за по-ясно означаване на смисъла или се налага от интонацията. Например: Оставете на мира хората, и те имат човешки права. – Идете там, и ще се уверите с очите си.
  - Пред съюза „и“ се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи. Например: Гостите бяха посрещнати от господин Янчулев, кмета на гр. София, и от представители на общините в града.
  - Пред съюза „и“ не се поставя запетая, когато той свързва съподчинени изречения. Например: Свърших най-после работата, която ми беше възложена и за която мислех постоянно. – Разбрах, че вече съм свободен и мога да продължа работата си.
- Пред съюза „да“, употребен еднократно. Например: Вън се зачу да свири хармоника.
  Забележка:
  - Съподчинени изречения, които започват със съюза „да“, се отделят помежду си със запетая. Например: Искам да остана тук, да започна някаква работа, да припечеля някой лев.
При сложни съюзи „за да“, „без да“, „преди да“ и други, запетая се пише пред предлога. Например: Отиде си, без да каже нищо.
Когато съюзът „да“ не стои в началото на просто изречение, то не се отделя със запетая. Например: Капитанът заповяда всички моряци да излязат на палубата.
Допуска се употреба на запетая пред косвен въпрос, когато той стои след местоимението това или след съществително. Например: Резултатът зависи от това, дали ще получим помощ навреме. – Смущаваше го въпросът, дали не се е издал с плахото си поведение.

5. Точка и запетая

Точка и запетая се пише, за да се отделят по-ясно по-големи синтактични цялости в изреченията, вътре в които обикновено се среща запетая или друг отделителен знак. Това става главно в следните случаи:

За отделяне на по-самостоятелни по смисъл части в състава на сложното изречение.
За отделяне на успоредни по строеж и по смисъл части в сложни изречения. Например: Канят ли те – яж; гонят ли те – беж.

6. Тире

Тирето е знак с по-свободна употреба. Обикновено се пише в следните случаи:

На мястото на думи, които се подразбират. Например: Честният получава похвала, а нечестният – гняв и наказание.
Пред пряката реч на всяко отделно лице при диалог.
След пряка реч (независимо дали в началото ѝ има тире или кавички), когато след нея следват пояснителни думи от автора. Ако след пояснителните думи продължава пак пряката реч, пише се след тях чертица за отделяне: – Исусе! – викаха прокажените – Смили се за нас!
За отделяне на еднородни части на изречението от думи, които обобщават тяхното значение. Например: Фирмта произвежда всички видове офис-техника – факсове, телефонни апарати, пишещи машини, принтери, компютри и др.

7. Двуеточие

Двуеточие се пише в следните случаи:

Пред думи и изрази, които означават изброяване или посочване. Например: Кандидатите трябва да отговарят на две условия: да имат необходимата научна подготовка и да са работили по специалността минимум 5 години.
Забележка:
- Трябва да се прави разлика между истинско изброяване и обикновено нареждане на еднородни части, пред които не се пише двуеточие. Например: Реките Вит, Искър, Осъм и Янтра се вливат в Дунав (а не: „Реките: Вит, Искър“ …).
Пред пряка реч след пояснителни думи, които я въвеждат.
Например:
Тя отвори устата си и каза с тънък писклив глас:
– Колко цветя! Колко цветя!
Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза „Искам!“

8. Кавички

Кавички се използват в следните случаи:

За означаване на чужди думи, цитирани дословно като самостойна пряка реч или вмъкнати като отделни думи в речта на автора. Например: Под „пари“ ние разбираме „левове“, а американците „долари“.
При имена на организации, институции, улици, заглавия и пр. Например: Кооперация „Напред“, ул. „Иван Вазов“.

Забележка:

Когато кавичките се затварят в края на изречението, те обгръщат и съответния знак (точка, въпросителна или удивителна), ако той се изисква от смисъла на оградените в кавичките думи. В противен случай крайният знак се поставя вън от кавичките. Например: Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза „Искам!“ – Малката Марийка се ококори срещу огледалото и се чудеше: „Коя ли е тази?“ – Човекът взе парите и каза „Ще видим.“ (но: Той наблегна на думата „пари“. – Какво разбира той под „пари“?
Когато се вмъкват вътре в пряката реч пояснителни думи на автора, те се отделят от двете страни с тире, без да се затварят и отново отварят пред тях и след тях кавичките. Ако между двете разделени части на пряката реч трябва да стои някакъв препинателен знак, той се поставя преди първото тире, ако е ? или !, ако е някой друг – слага се пред второто.
Например:
„Как къде? – отговори тя. – Ами у дома!“ (а не „Как къде – отговори тя? – Ами у дома“)
„Скрий се в гората – каза тя. – Като мръкне ще те намеря.“
„Как ще ме намери в тъмното? – вътрешно се питаше той.“
„Бабо – рече той, – ще те чакам да ми се обадиш.“
Кавичките се употребяват обикновено и
При адресиране на писма може да се пише и без кавички.

9. Скоби

Скоби се употребяват за отделяне на вметнато пояснение от останалите части на изречението.
Скобите имат по-голяма отделителна сила от запетаята и тирето, които също се употребяват при вметнати думи и изрази.

10. Многоточие

Многоточие (обикновено 3 точки) се пише в следните случаи:

В края на недовършен израз. Например: Можеше да не бъде така, но …
При пауза в речта между частите на изречението или между отделните изречения, най-вече в поезията. Например: Аз може млад да загина… Но… стига ми тази награда, – да каже и т.н.

Правила за писане на числа и номера

Числата, съдържащи пет и повече цифри, се пишат с един интервал пред всяка група от три цифри с изключение в случаите, когато означават съответен номер. Например 15 353, 4 142 286 и т.н.
В началото на изречението, числата се пишат с думи. По същият начин се пишат и в случаите, когато по смисъла на думата (фразата) те не представляват точно число.
В редовен текст числата от едно до десет се пишат с думи, но ако означават мярка – с цифри.
В парични документи (разписки, фактури, приходен и разходен касов ордер), договори и нотариални актове, числата се пишат с цифри и веднага след това – с думи, заградени в скоби.
Поредните цифри се употребяват и за означаване на номерация. В тези случаи цифрите могат да бъдат последвани от точка или затваряща скоба и от съединителна чертица, когато са членувани.
Римски цифри се употребяват при означаване на глави, столетия, раздели от нормативин актове и др. След тях не се пише точка.
При означаване на десетични дроби се употребява препинателния знак „точка“ (без да се оставя интервал).
Дробите – прости и смесени се пишат с помощта на голямото тире или чрез наклонената черта. В случаите, когато се използва наклонената черта, между цялата и дробната част се оставя интервал, за да се получи необходимото разграничаване.
При означаване на аритметични действия между числата и знаците за събиране, изваждане, деление, умножение и равенство не се оставя интервал, както и при употребата на скоби в периодични числа и математически изрази.

Няколко полезни съвети и хитринки

Учете се да пишете по десетопръстната система и по БДС. Така ще можете да пишете по-бързо, защото подредбата по БДС е една от малкото, създадена на базата на статистически натрупвания за честотата на използване на различните знаци, поради което, дори пишейки на десетопръстната система, вие реално използвате почти изключително само някои от пръстите. Най-разпространената подредба за английско-говорящите държави, която се обикновено се нарича QWERTY, не е създадена на този принцип, подходящ за българския език.
Не използвайте повече интервали за наместване и подравняване на текст по страницата. За тази цел трябва да се използват различните видове разполагане на текста (ляво, дясно, центрирано или подравнено в краищата), табулатори или ако е по-сложно – таблица, на която не се виждат контурите.
Използвайте Autotext, който ви позволява само с няколко знака да вмъквате готови форматирани абзаци или често използвани текстове, картинки, подписи, специални символи и т.н. С негова помощ за секунди може да оформите бизнес-кореспондецията си или фирмена бланка.
За текстове, които не е желателно да се пренасят, а да се запазят в своята цялост на текущия или следващия ред, използвайте знаци, които не позволяват пренасяне – интервала и тирето в този случай се натискат заедно с бутоните CTRL и SHIFT. Това ще ви спаси от неприятното пренасяне на годината в една дата на следващия ред и други такива.
Използвайте автоматичното номериране на страниците – в противен случай всяко разместване или преформатиране ще ви накара да си разгледате целия дълъг документ.
За текстове или картинки, които се повтарят в началото или краят на всяка страница, използвайте Headers and Footers. Това ще икономиса поне 30% от времето ви.
Запазвайте всички изготвени от вас документи, удобно класифицирани по папки на определено място. Така ще имате основа за следващите, които ще изготвите от старите с минимално редактиране.
Никога не използвайте за вашите документи основния дял на диска си или директориите, където са инсталирани софтуерните продукти. Това ще ги спаси при много от критичните ситуации и ще помогне на човека, който ви обслужва компютъра.
Архивирайте документите си редовно и без отлагане, за предпочитане автоматично. Програмите се възстановяват сравнително бързо, но ако изгубите документите си ще се наложи да ги пишете наново.

Някои най-често срещани съкращения

г-н = господин, г-жа = госпожа, г-ца = госпожица,
д-р = доктор, проф. = професор, ас. = асистент, св. = свети,
м. р. = мъжки род, ж. р. = женски род, ср. р. = среден род,
г. = година, год. = година, в. = век, т. г. = тази година,
пр. н. е. = преди новата ера, пр. Хр. = преди Христа, сл. Хр. = след Христа,
в. = вестник, сп. = списание, стр. = страница, заб. = забележка,
вм. = вместо, напр. = например, т. е. = тоест, срв. = сравни, вж. = виж,
п. п. = после писано, и др. = и други, т. н. = и така нататък,
и пр. = и прочие, и мн. др. = и много други, и др. т. = и други такива,
и под. = и подобни, ед. ч. = единствено число, мн. ч. = множествено число,
гр. = град, с. = село, кв. = квартал, ж.к. = жилищен комплекс, ул. = улица,
вх. = вход, ет. = етаж, ап. = апартамент, р. = река, яз. = язовир, ез. = езеро,
д-во = дружество, сдр. = сдружение, тел. = телефон

Статията е взета от сайт, който вече не съществува, но негов наследник е сайта Christian.bg. В последствие текстът е частично преработен от Ивайло Тинчев за Фондация „Помощ за затруднени родители“.